Богът на динамото. Избрани разкази

Сборник с избрани разкази, от които някои се публикуват за първи път, а в други дори се споменава България...

В своите млади години Хърбърт Уелс заявява: „Човекът е ненормално същество, бунтовното потомство на Природата, което все повече и повече се противопоставя на капризната и жестока ръка, която го е възпитала" („Модерна утопия", 1905). В края на живота си, след като преминава през многобройни преживявания, той става значително по-песимистичен: „Досега повтарянето изглеждаше като основен принцип на живота. Нощта следваше деня и денят - нощта. Но в тази странна нова фаза на нашето съществуване става ясно, че събитията вече не се повтарят. Те продължават безкрайно до момента, когато станат непроницаема загадка – безмълвна и необятна тъма, срещу която упорството на незадоволените ни умове може да води борба само докато най-накрая бъде победено. Нашият свят на самозаблуда няма да позволи подобно развитие. Той ще загине сред собствените си абсурдности и бягства. Подобен е на конвой загубил посоката сред мрака около непознат скалист бряг с пиратски кораби; там те спорят над картата в каютата си, докато дивото племе атакува корабите с цел грабеж." („Съзнание на своя предел", 1945).