Човекът, който имаше съвест

Съмърсет Моъм (1874–1965) е английски романист и драматург, който се счита за един от най-известните британски писатели. Произведенията му са безспорно част от литературните шедьоври на 20-ти век. Неговото обширно творчество включва 20 романа, повече от 25 пиеси, множество пътеписи, есета и няколко сборника с разкази.

Моъм умело съчетава потресаващи и хумористични елементи, както и грубост със сантименталност, което пленява читателите и критиците благодарение на самоиронията в стилa му. Той е истински майстор на късия жанр – разказите му имат специално място в неговото творчество. Писателят по уникален начин пресъздава вътрешния свят на хората; сюжетът винаги обхваща човешката душа. Независимо дали става дума за жители на лондонските предградия или за представители на висшето общество – художници, бедняци или скитници – той умело пренася повествованието от заснежените склонове на Алпите до Далечния изток и екзотичните острови в Южния Пасифик. В творчеството си представя дълга галерия от образи и съдби.

Четенето на разказите на Съмърсет Моъм наподобява уютното сгушване до стар приятел, който ти разказва красиви и завладяващи истории с нотка пикантност. Когато разгърнеш страницата, попадаш в магическия свят с чудни персонажи, като почти физически усещаш местата описани във текстовете – било то във вилата, по улиците или в бара.