Западноевропейска литература Ч.11: Десетимата най-големи поети на европейския модернизъм

Най-признатият български експерт в областта на историята на западноевропейската литература продължава своето жизнено дело с новата си книга, която разглежда десетте най-влиятелни поети на европейския модернизъм. Този том е единайсета част от неговата поредица „Западноевропейска литература“, но излиза извън пределите на заглавието, тъй като трима от обсъжданите поети не са представители на Западна Европа. Сред тях са унгарецът Андре Ади, българинът Пейо Яворов и шведскоезичната финландка Едит Сьодергран – автори от малки народи и езици, чиито дарования ги поставят сред най-забележителните поети в модернистичното движение. Очеркът за Яворов представлява един от най-добрите български текстове за него и проф. Хаджикосев убедително аргументира позицията си относно мястото му сред големите европейски модернисти.

Уводната глава - „Накъде тече реката на поезията“ - предлага размисъл върху сложността на проблема с поезията като литературен жанр преди настъпването на модернизма. Книгата съдържа също така очерци за ключови фигури в това литературно течение: немските Щефан Георге, Хуго фон Хофманстал и Райнер Мария Рилке; ирландецът Уилям Бътлър Йейтс; френските Гийом Аполинер и Емил Верхарн; както и необичайния португалец Фернанду Песоа. Почти всички тези портрети представят първоначално обширен поглед върху авторите у нас.

Тази книга обогатява нашето разбиране за едно от най-значимите литературни движения и ни вдъхновява национално самочувствие чрез включването на един велик български поет сред основоположниците на европейския модернизъм.

Професор д-р Симеон Хаджикосев е утвърден преподавател по антична и западноевропейска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Литературният критик и изследовател има над тридесет публикации зад гърба си, включително значителния многотомник „Западноевропейска литература“, три книги посветени на реабилитация на българския символизъм, както мемоарните трудове „Записки на конформиста” и „Записки на вътрешния емигрант”.