Смехотворецът в българската литература и култура Т.1

Авторът на произведение, посветено на българския шегаджия, несъмнено притежава чувство за хумор. Поради това реших да поставя своя портрет - карикатура от художничката Ваня Трифонова-Балтова, на корицата. Ако човек не може да се смее над себе си, неговият хумор ще изглежда изморителен за другите /Елин Пелин/.

Тази работа носи тежестта на научно изследване, но в процеса ми по нейното създаване не успях да избягам от приказната концепция за нашия роден комедиант. В приказките има важна условие: ако историята ти завършва щастливо, те канят на трапезата, за да предадеш формулата на живота през времето: „и аз бях там, и аз ядох и пих”. Смехът е начинът да върнем назад времето - ако понеделникът ти е бил приятен, разкажи една шега и го повтори след сряда; така можеш отново да го изживееш. Човек става съвременник на векове с угаснало слънце, но които все пак остават в годишните цикли на световното дърво. Комедиантът преминава през тези кръгове. За удобство народът ни е измислил хорото и кърпичката – той лесно влиза в танца и разсмива хората без агресивност; просто навива кърпичката около дланта си като жест към момичето с румени бузи от смях. Умният мислител е благословен, а самият акт на благославяне идва чрез физически контакт – защото духовността трябва да остане свързана със сетивността. Смехът ни гали и ни превръща в любимци на съдбата – ние сме едновременно с намерения и готови за действителност.