Спътници на смъртта

Частният детектив Варг Веум е един от най-известните персонажи в криминалната литература. Норвежкият автор Гюнар Столесен (1947) дължи своята световна известност именно на него. От 1977 до 2022 г. той публикува 20 романа и две сборника с разкази, като 12 от романите са адаптирани за киното, а най-популярната поредица включва филми с участието на Тронд Еспер Сейм, която също така е обичана и в България. Произведения от тази серия са получили значими литературни награди в страни като Норвегия, Швеция и Дания.

В новата си история частният детектив получава телефонно обаждане, което го връща назад във времето – точно двадесет и пет години преди това към случай от неговото минало, когато работел в Агенцията за закрила на детето. Тогава малкият Ян бил разделен насила от майка си при ужасни обстоятелства. По-късно същият този младеж става замесен във внезапната смърт на приемния си баща, а десетилетие по-късно – в двойното убийство на семейство, което се грижилo за него. В настоящето Ян вече е възрастен мъж и е заподозрян в ново убийство; той се крие из Осло с намерение да потърси реванш срещу всички онези, които унищожили живота му. Варг Веум фигурира сред потенциалните му жертви.

Детективът трябва да положи усилия да разгадае стари случаи, които изглеждат разрешени само повърхностно; необходимо е да открие добре скритите тайни и взаимовръзките между тях и освен това да намери Ян преди разгневеният млад мъж сам да го открие първи.

„Спътниците на смъртта“ не представлява просто криминален роман; той предлага задълбочено разглеждане на социалната несправедливост и трудностите пред деца без родители принудени да борят за своето оцеляване. Какво влияе повече? Генетичното наследство към престъпността или лошата среда около тях? Или пък желанието им да избягат от затрудненията и живеят честно въпреки произхода?

„Нов успех за автора на криминални романи - човек който рядко оставя читателите разочаровани.“ (Терие Стемлан, „Афтенпостен“)

„Столесен утвърждава статута си като норвежкия крал на криминалния жанр.“ (Моника Нордланд)