Все още си ти...

Гледайки се в огледалото, не разпознавам лицето, което виждам. Изгубила съм себе си и не успявам да се намеря отново. Потъвам в страданието, хаоса и различията. На места, където хората избягват да стъпят... Отказват да приближат с всякакви средства. А всъщност там е толкова красиво.

Сега осъзнавам, че болката е най-умелият творец; именно тя рисува най-вълшебните картини с кръвта си. Нейните стенания са най-вдъхновяващата мелодия. Разбитият писател изразява най-красивите чувства чрез своите думи.

И понякога ми минава през ума… Дали в ада наистина се раждат най-добрите ангели?

Даниела Стан