Събрани стихотворения

В този том за първи път са обединени на едно място трите стихосбирки на Яна Язова: „Язове“ (1931), „Бунт“ (1934) и „Кръстове“ (1934). Те съществуват само в по едно издание. Включени са и всички нейни по-късно публикувани произведения, които се появяват в различни печатни медии като вестник „Литературен глас“, „Вестник на жената“ и двата сборника „Сноп“, издадени от Клуба на българските писателки, където тя е секретар. Тези творби не са били отпечатвани самостоятелно. Някои от тях, включително последните ѝ произведения – написани към края на живота ѝ, произлизат от машинописа с заглавие „Язове. Избрани стихотворения“, който се съхранява в две копия във фонда на Централния държавен архив.

Поетичният свят на Яна Язова обединява постсимволизъм, сюрреализъм, древногръцка мъдрост, чувственост и удивление пред краткостта на живота; той гори с незагасима страст – така изглежда уникалната й позиция в българската поезия през 30-те години на ХХ век.

Накрая читателите имат възможността да опознаят цялото творчество на поетесата Яна Язова – комплексна личност, която смело навлиза в дълбочините на непознатото...

Яна Язова (1912 - 1974) е псевдонимът на Люба Тодорова Ганчева – българска писателка.

Тя е родена през 1912 година в Лом. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор по философски науки със завършено образование в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ Радка Бешикташлиева произхожда от известен търговец Стойчо Бешикташлиев от Цариград.

Още докато учи гимназия (1930), тя представя свои стихотворения пред проф. Александър Балабанов и получава псевдонима си именно от него. През 1931 година дебютира с книгата си "Язове", а следват още две стихосбирки. Постепенно преминава към прозата с романа "Ана Дюлгерова", разглеждащ социалните промени у нас. След това пише романa "Капитан" (1940), който е единственият български роман относно наркотрафика и проституцията до този момент. По-късно издателят й става жертва под натиска Народния съд.

След идването му властта през 1944 година отказва да участва активно сред литераторите, които започват да пишат хвалебствия за новият режим.

През 1943 г., омъжвайки се за инженера Йорданов – ръководител радио “София”, живял дълго време във Франция и заможен човек , но починал през петдесетте години; за пръв път излиза извън своята изолация през1960-та , когато предлага ръкописа си за романа "Левски" нa издателство “Народна култура”. То проявява интерес към работата й; впоследствие директорът Пелин Велков я уведомява че няма да бъде публикувано .

Животът й носи драматика както при отношенията с професора Балабанов така и при нейното литературно наследство? Умира загадъчно у дома си през1974г., въпреки че продължава да твори до края над своето намерение . Откритият несекретен материал доказуема остава интригуваща тема за разговор — особено обвинението срещу друг именит автор относно кражба вдействие около 'Левски'. За предотвратяване използване тези текстови открития без одобрение Петър Величков ги публикувал частично чрез списание “АБВ” след което те станали достъпни под форматирани книги все още актуални dнес.