Унищожение

Мишел Уелбек, считан от американската критика за най-влиятелния френски писател след Камю, прави своя литературен дебют като поет през 1988 година. Десет години по-късно неговата звезда изгрява с втория му роман „Елементарните частици“, който го утвърдил на световната сцена. Последваха творби като „Платформата“ (2001), „Възможност за остров“ (2005) и „Карта и територия“ (2010), последният от които получава престижната награда "Гонкур". През 2015 г., в контекста на трагичните атентати срещу списание „Шарли Ебдо“ и концертната зала „Батаклан“, той публикува романа си „Подчинение“, който предизвиква значителни реакции както на възторг, така и на недоволство. Във 2019 година излиза и произведението му „Серотонин“, което представя мрачна картина на опустошенията в човешката душа, причинени от консуматорското общество.

Само шест месеца след премиерата във Франция, а после и в Германия, Италия и Гърция, издателството “Факел експрес” пуска новият роман на Уелбек - "унищожение", написан с малки букви по желание на автора. Събитията се развиват през 2027 година; президентът е към края на втория си мандат и не може да участва в предстоящите избори. Главният персонаж Пол Резон е високопоставен чиновник в министерството на икономиката близък до успешния министър Брюно Жюж. Френските разузнавателни служби започват да разследват мистериозни хакери, които изпращат технологично напреднали видеоклипове със странни криптирани послания. Пол става случайно свидетел и участник в разследването на серия загадъчни атентати с цел унищожаване на човечеството – включително взривяване на складове със замразена сперма или потапяне на големи китайски контейнеровози.

Докато стигат дълбоко в градината, двамата мъже грубо свалят шапката от главата на министъра Брюно Жюж, който примигва няколко пъти под ослепителната светлина. Той се намира при основите малък тревист хълм с гилотина върху него; лицето му не показва страх — само известно учудване. Един от мъжете принуждава министъра да коленичи и поставя главата му под острието; другият настройва механизма за затварянето му чрез тежка чугунена маса предназначена да ускори падането ножа... Постепенно тъга обхвана Брюно Жюж — чувство общо без конкретна причина.

След кратка пауза министрът затваря очи само за миг преди те да бъдат повторно отворени; единият човек освобождава спусъка – ножът пада мигновено отсича главата веднага щом кръвта бликне силно наливайки се в цинков легенец докато самата глава търкулвайки се надолу спира точно пред камерата почти допираща обектива й—очите му остават широко открити изразявайки огромното си учудване.