Лансароте и други текстове

Мишел Уелбек (1958) е поет, есеист и фотограф, известен с романите си „По-широко поле за борбата“ (1994), „Елементарните частици“ (1998), „Платформа“ (2001), „Възможност за остров“ (2005), „Карта и територия“ (2010) и „Подчинение“ (2015). Неговата трета прозаична книга, наречена „Лансароте“ (2000), съдържа много от темите и концепциите, които по-късно се развиват в произведенията му.

Разкри се, че Руди работи като полицейски инспектор и живее в Брюксел. По време на вечерята той сподели с мен горчивото си мнение за града. Престъпността нараствала – все повече младежки групи нападали минувачите дори през деня в моловете. А нощем ситуацията била още по-тревожна; жените вече не смеели да излизат сами след залез слънце. Ислямският интегризъм започвал да придобива тревожни размери; след Лондон Брюксел също станал убежище за терористични действия. На улиците и площадите все по-често можело да се видят жени с забрадки. Освен това конфликтът между фламандците и валонците продължавал да се задълбочава; партията Vlaams Blok имала шансове да завземе властта. Той ми говореше за европейската столица като място на ръба на гражданска война.