Срещу вятъра

Историите, които ще прочетете тук, са напълно истински.

Дълбоко вярвам, че написаното слово притежава както творческа, така и разрушителна сила – а читателят сам решава как да я насочи в себе си.

Реализмът играе ролята на детонатор, който активира емоциите в сърцата ни.

Затова Читателят е нашият сътворец.

Важно е пространството между думите; именно там, където настъпва мълчание – се крие най-дълбокият смисъл; там могат да бъдат открити чудесни светове.

Авторът всъщност не е нищо повече от инструмент за постигането на това преживяване.

***

Най-точното определение за стила на тези записки би било демократичен реализъм.
„Демократическият реалист“ не пише внимателно като някой, който обикаля около болен човек. Той не прилича на мекушавия „социалистически реалист“.
„Демократическият реалист“ пише с увереност и динамика, сякаш крачи около ранен боец по време на сражение и му вика унизителни думи. Вдига го нагоре чрез собствената му ярост и го изстрелва към небето.
Той се отдалечава веднага щом усети как тази ярост се обръща срещу жертвата.
Изтощеният човек трябва да се изправи пред самия себе си, докато „демократическият реалист“ наблюдава болезнено избухването на неговото вътрешно аз и побързва да запише случилото се.
Тези моменти представляват урока, който никога не бива да бъде забравян.
Никога!

Красимир Симеонов