Цариградският емигрант

Чрез личната си история за семейството, големият македонски писател с албански корени Луан Старова (1941-2022) представя в този роман хронологията на Балканите – регион, където интересите на мощни империи се конфронтират помежду си, нанасяйки вреди на балканските народи.

Централна фигура е бащата на автора – Ариф Старова. Той дълго време крие периода от живота си, когато учи в Цариград между 1919 и 1924 г., по времето на окончателния крах на Османската империя и създаването на нова Турция под ръководството на Ататюрк.

Заради политически обстоятелства бащата е принуден да напусне родината и заминава за Цариград с помощта на чичо си Али Фетхи Окяр, който е близък приятел на Ататюрк и участник в ключовите битки за основаването на новата държава. Али Фетхи става първият премиер, председателят на парламента и посланик във Франция и Великобритания. Въпреки поканата от страна както на Али Фетхи, така и Ататюрк да се присъедини към властовите структури в Турция, той решава внезапно да се върне обратно в Албания. Там започва работа като съдия, а след това като адвокат в Поградец. През 1943 г., спасявайки семейството си от фашизма, те бягат към Струга в Македония.