Завръщането на козите

В миналото, по време на тоталитарния режим, козите в Македония са били подложени на безпрецедентно изтребление – това е исторически факт. В днешно време обаче те отново се появяват по европейските пътища на солидарността.

Ерата на козите вече е зад гърба ни; те са прогонени от горите и площадите като нежелани и бунтовни същества, а тяхното място заема нова порода - пръчовете. Мнозина от тях усърдно се опитват да напредват, всяка година изготвят доклади за успехи пред Европа, въпреки че всички усещат как страната тъне в стагнация. Но не можеш да протестираш: когато ти разказват истории за напредък, остава само да слушаш с широко отворена уста. Това представлява чудесата на прехода – така утешават козите, които не осъзнават настъпването на втория „козоцид”, жертви на който постепенно стават.

Някои европейци все пак решават да помогнат в възраждането на козия живот в Балканския регион – било то от хуманизъм или защото виждат собствен интерес: малко шум, включване на висши инстанции и насърчаване към европеизацията. Но когато дойде времето за реализацията им, всичко зависи от местните престъпници, които бързо унищожават усилията на чуждите експерти по проблемите с козите и техните стремежи към солидарност.

Авторът използва фин хумор и метафори, за да представи автентичната ситуация в Балканите и синдрома на разрушение там. Той показва различията в начина на мислене между балканските народи и европейските ценности както и несъвместимостта между техните исторически съдби.