Кадифе и шкурка

Не веднъж съм имал повода да пиша за Радослав Игнатов и дори да предговарям негови произведения. Намирането на ключ към такъв автор не е лесна задача, но утешителното е, че с всяко ново прочитане откриваш различни аспекти, преживяваш пропуски и недоразумения. Това напълно важи и за настоящата книга. Тя представлява синтез от познати и непознати текстове, а също така служи като равносметка в поетичния свят през времето. В известен смисъл, книгата притежава монолитност - тя е завършена и цялостна, тъй като съдържа характерните черти на утвърдения стил на автора, както и непрекъснато променящите се възгледи за света и човечеството.

Ако трябва да обобщя основната характеристика на творчеството му, стигам до извода, че то е създавано частично в контекста на Голямата книга. Главният герой тук е самият Радослав Игнатов; сюжетите са надеждно средство за помиряване между разделението преди и след трудностите със Словото. Освен това те предоставят начин за хармонично съжителство между самото Слово и трансформациите на Аз-а в едно единствено литературно тяло.
Проф. д.ф.н. Сава Василев

Радослав Игнатов – поетът, писателят и преводачът – принадлежи към групата български творци, които започват своята литературна кариера в края на 60-те години благодарение на университетската тенденция във Велико Търново в поезията. Още тогава лириката му се отличаваше с удължен формат на стихотворните редове. Модерният стил успешно избягва уловките на постмодернизма, който стана популярен след прехода към демокрация у нас през 90-те години.
Книгата „Кадифе и шкурка“ предлага дълбочинно изследване върху мъдростта придобита чрез личен опит — поток от очаквания, надежди and стремления сред житейските конфликти — преминавайки през тъмната материя до светлините.
Проф.д.f.n Димитър Кенанов