Цветове и множества

Мъглите, пустинята и цветната палитра — черно-бялото; скалите, зъберите, камъните, пясъкът, водата и кладенците; палмите и пътищата с домовете. Всичко това е разчленено от мисълта, която вече дълго време се трансформира в бдение далеч отвъд бъдещето — онзи глас в безкрайните небеса; един далечен глас — тъжен и болезнен звук на неизживяна мизерия, който търси своя следа към човека, затиснат от неочаквана болка: учуден и готов да приеме ситуацията. Думите му незабележимо стават падащи звезди, а сложността на живота изчезва. Множествата през нощта и красотата на слънчевия модерен град в бетонната джунгла — отчуждението на планетарния обитател; параболите сред стръмните магии на планината. Затъмненията – дали слънчеви или лунни – земетръсите и думите с тяхната прозрачност и яснота; моментът когато сянката се стопява върху ритъма на празнотата си: чрез близост и любов, желания за единство със света както цялостно съществуване. Опитът да се обединят чувствата в душевния смут преминава през истинските спомени за миналото: разкъсано от тревожни въпроси без отговори – до горещото битие в безкрая; суровият поет слуша ветровете с тежко замислено лице...