Еклектики

"О, как е студено!

За какво си мисля, когато насоча поглед към онзи далечен пункт?

Спомням ли си за предишния си живот, в който бях мъж? - Да, наследих от него суетата и няколко дребни лоши навика, болката в дясното слепоочие и страха от удавяне. Далечният хоризонт ми напомня за варварската ми откровеност и инструментите на отчаяния Пигмалион. Мислите ми се спират на водите на язовир „Искьр“ или може би тези на Лета? На чаша джин с три кубчета лед и резен лимон по здрачаване – там, в ъгъла грамофонът възпроизвежда: „Шутът забравя своя ранг...“. За онова изкривяващо вой? За добродетелта и злото? - Гордият тандем близнаци ги храним търпеливо, галейки ги небрежно по главичките.

Какво да кажа за майка си и баща си? - Те остаряват, но оставят след себе си всеопрощаваща обич: взех я цялата – изпитах я до крайност; а каква замяна получих? За словото ли мечтая? За славата или съблазните? Или пък за елегантните мраморни пръсти на Юдит? Как стоят нещата с приятелите ми?- те потъват във всякакви ангажименти – работа, кабинети или отвъдността.

Какво става със Звездния Мишелов или Боян Магесника? Ами Зелената Сова и Черния Мачо?"
Мирела Иванова