Светлина и Сянка

В живота има страдания, които постепенно разяждат душата, подобно на проказа. Не можеш да ги споделиш с никого, тъй като хората обикновено ги смятат за случайни и нелепи. Ако решиш да говориш или пишеш за тях, ще бъдеш посрещнат със скептицизъм и насмешка – такова е общоприетото поведение. Човечеството все още не е намерило начин да облекчи тези болки; единственото спасение изглежда е забравата чрез виното или изкуствения сън от опиум и наркотични вещества. За жалост, ефектът им е краткотраен и вместо облегчение носят допълнителна мъка.

Може ли някога човек да разбули загадката на тези необясними чувства? Аз ще се опитам да споделя едно такова преживяване, което ме разтърси дотолкова, че няма шанс то да бъде забравено. Неговият белег ще ми напомня до края на живота ми и ще натежава над мен безмилостно.

Ще се постарая да предам онова, което помня от свързаните с него събития. Може би по този начин ще стигна до някакво заключение или поне потвърждение за истинността му. Не ме интересува дали другите биха повярвали - страхувам се само от възможността утре да умра без познание за себе си. Жизненият ми опит показа каква голяма пропаст има между мен и околните; осъзнах колко важно е понякога просто мълчанието.

Сега седя пред празния лист хартия с надеждата по-добре да се запозная със собствената си "сянка", която сякаш поглъща всичко написано от мен. От момента когато прекратих контактите с другите хора, чувствам нужда повече от всякога сама себе си.

Някой може би ще нарече мислите ми абсурдни или празни – вероятно така е, но те са по-непоносими от всяка истина у мен. Особено един въпрос: възможно ли е хората около мене - толкова сходни на вид и стремежи - всъщност само да служат за измама? Дали не са сенки в света тук просто заради подигравките към мен? Възможно ли всичко около меня da e плод на моето въображение?

Пиша именно затова – защото тази "сянка" идва при мен щом светне лампата вечер. Трябваше ми време най-накрая да започна историята си.

В този мизерен свят изпаднал в бедност веднъж почувствах проблясък слънчева светлина в живота си — ала това бе само мигновена искра; падаща звезда представена във формата на жена или ангел. Нейната яркост моментално разкри величието ѝ срещу всички злини през моя живот… И както често става с хубавото — тя беше погълната обратно в тъмното.
Не успях я задържа...

От тогава изминаха два месеца и четири дни след последният ни миг... Но споменът ѝ остава завинаги отпечатан у мен: нейният омайващ поглед струвал много! Как мога аз да я забравя щом тя играеше важна роля в моя живот? Имението ѝ предпочитам нито веднъж публично да произнеса — защото образът й остава твърде чист за злободневния свят!

След като я срещнах избягвах контактите с околните глупци или щастливците... Пусках времето между стените на стаята си докато търсих утеха във винени чаши или опиат!