История на Франция

Повдигнах погледа си и забелязах, че в стаята току-що е влязъл моят незаменим приятел Берюрие. Бузите му, червени като калифорнийски ябълки, и широкият нос с капиляри ясно показваха неговата страст към червеното вино. Той беше облечен в тъмен зелен костюм с пепитен десен, а джобовете му бяха изпълнени с мистериозни и обемисти предмети. Синята му вратовръзка не успяваше да скрие жълтото петно върху розовата риза, която бе покрита с кафяви дупчици – следи от пепелта на постоянно присъстващата цигара между устните му. Лицето му издаваше, че не се е бръснал вече два дни. Шапката му със широка периферия беше наклонена назад и напомняше за ореол, придавайки му вид на светец – такъв който не може да бъде намерен в църковния календар, но е известен във всички местни кръчми на Париж. Гледах тези сто и десет килограма триумфираща плът с чувство на приятелска симпатия. Освен това трябва да спомена още един детайл: панталонът му беше разкопчан, а ризата нямаше три копчета; това откриваше пряк поглед към корема му, прикрит под косми подобни на плачещи върби.