Долината на розите и тракийските владетели

"Розата, кръщелница на Казанлъшката долина и един от духовните символи на човешката цивилизация, води началото си от древните и вечнозелени дървовидни рози, разпространени в гористите и влажни провинции на Китай и Индия. Със своята красота и омайващ аромат тя привличала човешкото сърце още от дълбока древност. Античните гърци я наричали трендафил, което значи тридесетлистник. За нея пише Омир (VIII в. пр. н. е.), Сафо (VI в. пр. н. е.) я назовава "царица на цветята". Тракийската роза славели Хораций, Виргилий, Лукреций. Розата била посвещавана на Аврора - като символ на младостта, на Венера -символ на любовта и хубостта, на Купидон. Чудните й свойства използвали масово древните народи на Асирия, Вавилон, Индия, Китай, Египет, Персия за производство на ароматни масла, вино, чай и лекарства.
Между най-старите паметници, върху които се срещат изображения на рози, са плочките от Алтай, датиращи отпреди четири хилядолетия. Считана и от науката за свещено цвете, била отглеждана като културно растение в Египет още през XIII в. пр. н. е. при фараон Рамзес II. През античността египтяните познавали и отгглеждали черната роза. Използвали я в своите празници, посветени на доброто, и в своите ритуали за предпазване от зли духове. Разстилали купища от черни рози по домовете си, играейки след това ритуални танци. Пръскали с черни рози добитъка, за да го предпазят от злите духове. Почитал розата и народа на древна Персия, известна и днес като страна на розите. Там названието "гюл" се използвало и за роза, и въобще за цвете. Персийците създавали специални градини, в които отглеждали разнородни рози - и в големите персийски селища, и в подножието на снежните планини. Ритуално пиели шербет от рози, кой то по-късно щял да стане любимото питие за хората на исляма.." /д-р Косьо Зарев/