Долината на розите и тракийските владетели

Розата, наричана "кръщелница" на Казанлъшката долина и един от важните духовни символи на човечеството, произлиза от древни вечнозелени дървовидни видове, които се срещат в гористите и влажни региони на Китай и Индия. С невероятната си красота и пленителен аромат тя е привличала хората още от най-древни времена. В античността гърците я именували трендафил, което означава тридесетлистник. Омир (VIII в. пр. н.е.) споменава за нея, а Сафо (VI в. пр. н.е.) я определя като "царица на цветята". Тракийската роза била възпявана от поети като Хораций, Виргилий и Лукреций. Розата била посветена на Аврора – символизираща младостта, Венера – олицетворяваща любовта и красотата, както и Купидон. Древните цивилизации в Асирия, Вавилон, Индия, Китай, Египет и Персия широко използвали нейните благотворни свойства за създаване на ароматични масла, вина, чайове и лекарства.

Сред най-старите артефакти с изображения на рози са плочките от Алтай с произход отпреди около четири хиляди години. Смятана за свещено цвете дори от науката сама по себе си , то било култивирано в Египет през XIII век преди новата ера при фараона Рамзес II. По време на античността египтяните познавали черната роза; те я включвали във своите тържества за добродетелност и ритуали против зли духове - разпръсквайки черни рози из домовете си докато танцували ритуални танци или поръсвали добитъка със стремеж да го защитят от злото. Народът на древна Персия също почитал това цвете; страната все още известна като родина на розите използвала термина "гюл" едновременно за самата роза или всяко друго цвете . Там персийците изграждали специализирани градини с разнообразие от розови сортове - както в големите населени места така и под снежните върхове планини . Те пиели шербет направен от тези прекрасни цветя - напитка която по-късно станала любима сред последователите исляма./д-р Косьо Зарев/