Избрани творби Т.4: Есеистика и публицистика

Човекът, който пише, е същество с изразителна социалност. Въпреки че често води самотен и егоистичен живот, той улавя разнообразни човешки чувства. Вероятно в неговата самота се крие известна доза нарцисизъм, но когато се фокусира върху собствените си тревоги и страдания, успява да разпознае и тежката участ на другите хора. Интуитивно осъзнава своята отговорност – да бъде свързан с живота на тези, които са бедни, измамени или отчаяни... Без никой да го е призовал за това, писателят често става техен единствен глас и неофициален защитник. Той непрестанно се опитва да отдели истинското от лъжливото и справедливостта от несправедливостта. Днешните времена правят тази задача особено трудна, тъй като доброто и злото изглежда играят на криеница помежду си…" Георги Константинов