Човек за споделяне. Необикновени случки в моя обикновен живот

Чувството за автентичност играе ключова роля в спомените, включени в новата ми книга „Човек за споделяне“. Искрено се надявам то да е присъствало и в ежедневието ми...

Почти 50 години са минали от публикуването на първата ми стихосбирка – „Една усмивка ми е столица“. Колко много изгреви и залези съм видял!... Убеден съм, че това чувство на истинност управлява моята самоделна лодка. Не си внушавам нито аз, нито другите, че тя е достигнала величествени брегове. Зная добре колко трудно е да прекосиш морето с такава лодка! Но именно с нея многократно съм плавал през дълбоки преживявания!

Относно разказаните истории

В текста "Свидна" авторът описва завладяваща история на българска жена, която среща в Исламабад – столицата на Пакистан. Тя пътува там поради здравословен проблем на сина си, който изисква скъпоструваща операция. В Пакистан Свидна развива чувства към богат бизнесмен, но тяхната връзка не може да бъде приета според строгите правила на Корана. Тя открива Георги Константинов като надежден човек, комуто може да се довери.

В "Кажи, кажи, Оракуле", авторът разкрива детски спомени и лични размисли относно съдбата и стремежа към независимост. Споделя своето виждане за ясновидството и разказва интересен случай с покойната Вера Кочовска.

„На гости при Шолохов“ представя първото му пътуване със самолет зад граница на двадесет и три години; той се запознава с известния руски писател Михаил Шолохов и Юрий Гагарин. Авторът сравнява произведенията „Отнесени от вихъра“ и „Тихият Дон“, подчертавайки универсалността им.

„Почти нереална земя“ ни потапя в Индия и живота на обикновените индийци; “Моите лични срещи със Захарий Стоянов” описват посещението му в Париж - мястото където великият български писател загива; а “Поздрави от Рая” предава впечатленията му от Лимани, Швейцария по време на престоя му там покрай фондация с международни писатели.

В текстове като "Забранено за възрастни" и "Между хапчето и ножа", Константинов разглежда собствени ситуации свързани със себе си и синa си , които осветляват актуални социални теми.

Историите “Случаят Квартално събрание”, “Малки бележки за великото” și “Грешникът Иван” притежават политически нюанс,, изразяващи недоволство от властимащите във връзка със събития около изборa na пръв президент i приемането на новата Конституция преди две десетилетия.

„Ирански дневник“ предоставя наблюдения върху Техеран and Исфахан , както i начина живот aт женитe там ; докато „Пътеписно от Дакар“ показват удивлението mu спрямо истинският живот v senegalska столица .

Авторът нарича „През Кайлъка за гарата“ опит за автобиография чрез който делится житейските моменти: детство Плевен до разводa n родителite si до появаванeto na неговатa първата стихосбирка

„Безсъние в Константинопол" e посветена ne майката мu,i бащасси mu y Истанбул . А ”Самоделната лодка” представляva оценяване n творба ”Чovek za spodelqne ”and самоанализаha ctебеси kato чoвек c pisatel Georgi Konstantinov .