Вечно подранил

Поетът Георги Константинов е значима личност в една от най-влиятелните и продуктивни школи на българската поезия, която черпи вдъхновение от обикновения живот. Неговата творба съчетава земната реалност с дълбоки обобщения, които я издигат до универсални теми, разбрани и усетени от мнозинството хора на тази планета. Не е случайно, че именно тези качества са направили Георги Константинов един от най-обичаните поети на нашето време, независимо от променливостта на политическата обстановка.

Стихотворенията в последния му сборник „Вечно подранил“ остават верни на неговото авторско виждане. Те представят опитности и споделени чувства за случващото се около нас и предизвикателствата, които животът предлага през зрялостта му. В тях присъства както физическа болка, така и духовна – отражение на времето и деформацията на вечните човешки ценности; те разглеждат сблъсъците с предателство и корупция или тишината в болничното легло с единствено наблюдение – тавана над него. Но даже в трудните моменти Константинов винаги търси онези стойности като приятелството, любовта към природата и светлината, които дават смисъл за живота ни.

Като поет на контрастите той не спира да балансира между мрачността и оптимизма. В този ръкопис особено ценно изглежда стремежът му да открие надеждата чрез парадоксални понякога усилия за избягване от отчаянието и злото, което го прави некомфортен. Стихотворения като „Крилати отчаяния“, „Вълчи сън“, „Освен това“, „Съвременна пиеса“, „Втората природа“, „Зелени щикове“, "Големият бял ден", "Вечер в село Дрен" доказват казаното дотук και безспорно могат да бъдат наредени сред най-добрите произведения на автора.

Румен Шомов