Огнехвъргачките

„Огнехвъргачките“, публикувана през 1931 г., е продължение на „Лудата седморка“. Според Кортасар, двете творби образуват единен „роман с две заглавия“. Както в предишната част, и тук действието се развива в мистериозния Буенос Айрес, изпълнен с улични шумове и невероятни събития. Въпреки това, мрачните нюанси на въображението на Арлт стават по-интензивни; страстите и лудостта повеждат героите Ердосаин, Астролога, Куцата, Печалния Сводник, Елса и Кривогледата – всички тези „чудовища“ – към една неизменна и изненадваща развръзка.

Хулио Кортасар за Роберто Арлт
„Ако има аржентински писател, когото чувствам близък до себе си, то това е Роберто Арлт. Докато критиците анализират неговите идеи, ние като читатели отново се обръщаме към него не заради теорията му, а заради безкомпромисните и разкриващи образи. Те ни заставят да погледнем самите себе си така както само великото изкуство може да го направи.“

Рикардо Пиля за Роберто Арлт
„Безспорно именно с Арлт започва модерният аржентински роман. Той е най-великият романист в историята на страната.“
„Арлт и Борхес представляват два напълно различни подхода към литературата. Опитът да ги обединим е една от големите утопии на аржентинската литература; такова съчетание остава невъзможно въпреки усилията на автори като Кортасар, Маречал или Онети.“