История на българите с поправки и добавки от самия автор

Преди около 140 години младият чешки изследовател Константин Иречек публикува „История на българите“, която през началото на 1876 г. се появява едновременно на чешки и немски език. В кратък период след това са направени два руски превода – единият от Ф. К. Брун и българина В. Н. Палаузов в Одеса, а другият е дело на професор Яковлев във Варшава. След няколко години последват българският превод, извършен от Райнов и Бояджиев в Търново (1886 г.), както и унгарският превод от Р. Майер (1889 г.). По този начин, в контекста на важни политически събития като Априлското въстание, епопеята на Ботев и Руско-турската освободителна война, когато въпросът за България става все по-значим на Балканите, българите разполагат с научно написана история, налична на различни езици. Това предоставя силна подкрепа за българската кауза чрез историческата наука и подчертава значението на труда на Иречек „История на българите“. Новата история на България е неразривно свързана с тази книга и нейния автор.