Български дневник. Том 2 (1881-1884)

Този обемен дневник предоставя впечатляваща визия за българското общество – картина, изпълнена с разнообразие и свежест, богата на деликатни наблюдения, великолепен хумор или сарказъм. Той съдържа впечатления от Балканите и портрети на значими или интересни личности, които са играли роля в политическия, социалния и културния живот. Без него не бихме могли да възстановим истинския образ на близкото минало; той е източник на множество факти – малки и големи – които показват нравите, концепциите, физиономиите и душевността на един свят подложен на бърза промяна и заплаха от изчезване.

Иречек не е професионален белетрист или психолог, но благодарение на своя инстинкт и опит в Западна Европа (той е пътувал до Германия, Франция и Италия) успява да улови уникалното около себе си с остро око. С рядка проницателност ни предава своето виждане чрез кратки разкази; заразява ни със смеха си или трогва с разочарованията си. Дневникът продължава да се чете като занимателна поетична или историческа хроника; той забавлява и обучава читателя с много събития – някои вече загубили значение във времето, но важни исторически моменти или символични по своята същност.

– Професор Михаил Арнаудов, „Църковен вестник“, 1954 г.