Кукловодите

"- Къде се намира България?
- Не там, където я търсите, г-н Робертсън.
- Сигурен ли сте, че не става дума за Унгария?
- Напълно съм убеден, сър. Държавата от наш интерес е България.
- Добре де, ето я. Хм, и защо точно България? Обясни ми всичко още веднъж.

Полковник Грозданов за трети път през седмицата напускаше кабинета на министъра на вътрешните работи. А беше едва вторник. Нещо му подсказваше, че предстоят още срещи с него. И задаваните въпроси от министъра щяха да бъдат същите: "Намери ли тировете? Защо все още не си ги открил? Кога ще ги намериш? Ела утре в това време на кафе."
Преди пет дни изчезнаха два тира, натоварени с цигари. Все едно бяха потънали безследно. В България ежедневно изчезваха тирове. Проблемът бе в това, че тези принадлежаха на фирма Асталависта. Собственикът ѝ беше Панайот Панайотов – не известният певец, а просто мъжът на г-жа Панайотова по баща Маринова. Чисто случайно и името на вътрешния министър беше Маринов. За лош късмет на полковника обаче той и г-жа Панайотова бяха брат и сестра.
В някоя западна страна историята би приключила тук; но не и в България, където всички се оказват роднини и принципът "Аз ти помагам - ти ми помагаш" успешно замества конституцията."