Възречени от Манастър

В крайна сметка, моето призвание като писател е да оставя вечен спомен и желая българският народ да се разпознае в отражението на своите велики предшественици, от които черпи сила и вдъхновение! Искам всеки българин да помни, че след Кирил и Методий не може да бъде безразличен или мълчалив; след Паисий Хилендарски - необразован; а след Христо Ботев - поробен! Трябва да осъзнава, че макар историята често да се пише от победителите, именно загубилите я формират – било то по време на Априлското въстание, Илинденско-Преображенския бунт или Балканската война; през 1923 година в Мъглиж и Саранбей; през 1990 година във всяка сфера на живота и през 1997 г. пред Народното събрание! Аз принадлежа към тези загубили битките и затова вярвам, че литературата трябва да оживява историите с образи на обикновените хора – без тях хрониките щяха просто да представляват купчина дати и останки от царе...
Никола Инджов