Блага Димитрова, Събрани творби Т.5; Страшния съд

В мрака се крие опасност, предизвикана от човешка ръка. Можеш ли да уловиш неговата длан?
Октомври носи мирис на юлска жега. Бамбуковата хижа в провинция Тань-Хоа е потопена в мигновен блясък на звезди. Навън тихо преминават стъпки. Един слаб човек, сгушен в собствената си сянка, наблюдава разширяващото се небе. Той остава буден, за да долови далечното гърмене на реактивни самолети и да ме предупреди за идващото зло, което добавя още една уязвимост към моята ситуация.
Дали избухна бомба или просто сърцето ми се взриви? Изпадам от сън направо в шума около мен. Ужасът от собствения ми страх ме обхваща. След експлозията настъпва тишина, сякаш всичко е оглушително замръзнало. Закъсняла сирена издава звук като вик на самотник към небесните светила – очакване за следващия удар. Нежно почукване по вратичката.
- В скривалището! - Гласът е толкова мек и успокояващ, че кожата ми трепери.
Под леглото има черна бездна – все едно да прескочиш жив в гроба си. Отново самолетният шум пронизително звучи като свредло...