Моят живот с Моцарт

Второто издание на книгата не включва CD, а предоставя линк към плейлист в Спотифай с любими произведения на Моцарт, които авторът е избрал.

За мен любовта към Моцарт дойде внезапно и със закъснение. Внезапната любов е толкова мистериозна в изкуството, колкото и в личния живот. Това не беше просто откритие, а истинско откровение – като пророчество. Времето изглежда се деформира и в един миг бъдещето става ясно. Ние пътуваме през времето; достигаме не до спомени за миналото, а до предчувствания за утрешния ден. Тази внезапна любов ни кара да осъзнаем, че имаме какво да споделим с друг човек - нещо силно и прекрасно.

Когато получих твоето писмо, освен музиката ти ми донесе убеждението, че ще преживеем дълга и красива история заедно; вярвам, че през целия си живот ти ще бъдеш мой спътник – ще ме водиш и вдъхновяваш.

Правилно ли разбрах? Разчитам на теб.

Е.-Е. Шмит

Издателство Леге Артис почита рождението и смъртта на Моцарт (27 януари 1756 – 5 декември 1791) с тази забележителна книга относно трудностите при порастването и мощта на музиката. Авторът Ерик-Емануел Шмит е познат от творби като „Евангелие според Пилат“ и тетралогията „Оскар и розовата дама“, както също така от пиеси представяни по българските театри.

Книгата идва с подбран плейлист за Спотифай със шедьоврите на Моцарт, които могат да докоснат душите дори на тези, които по различни причини са пропуснали неговия гений. Какво повече може да желае човек от една вдъхновяваща книга придружена от магическа музика?

Моцарт вече стана над два века старец; неговата музика остава жива сред нас без следа от остаряване или увяхване. Има някакъв загадъчен аспект: дали тя произлиза от уникална свобода? Легендата около него продължава да живее... Неговата музика постоянно търси любовта или обяснения относно нея – кой би могъл иначе да създаде най-красивите женски образи в класическата музика? Кой разбираше женската природа по-добре?

И вчера ,и днес Mоцаpт e имeто кoйтo оспорвaм нa свeтa .Tи бeшe мoятa тайна , a после мoят талисман...

Детството преминаваме незабелязано; щом стигнем границите му обаче погледът ни разширява перспективата… Но тогава вече е твърде късно.

Човек вижда детството едва когато го напусне…

Детският дух настъпва постепенно: той е грижа само когато остареем…

Независимо колко възторжено реагира човек при изложба на бонзаи , винаги изпитва болка за тях — орязаните корени , усуканите клони … Всичко това му причинява дискомфорт .

Не знам дали Бог или Исус съществуват; но чрез теб научих важността на Човека.

Или поне заслужава той да бъде тук...