Пейзаж, рисуван с чай

Романът "Пейзаж рисуван с чай" е ключово произведение за осмислянето на естетиката и философията на Милорад Павич, един от най-забележителните съвременни сръбски писатели. Чрез комбинирането на реалност и измислица, исторически контексти и съвременни теми, текстът представя света като пространство, изпълнено с неочаквани паралели. В този процес читателят става активен участник не само чрез избора си как да чете романа (главите могат да бъдат разглеждани хоризонтално или вертикално, подобно на кръстословици), но и като обект на непризнатата любов на главната героиня. Павич поставя под въпрос концепции свързани с идентичността, свободния избор и предопределението, изследвайки тяхното проявление от времето на ранното християнство до периода на Тито. Романът получава значимата литературна награда “Меша Селимович” веднага след публикуването си през 1988 г., а преводите му включват 12 езика.