Вътрешната страна на вятъра или роман за Херо и Леандър

След романа-справочник „Хазарски речник” и произведението-кръстословица „Пейзаж, рисуван с чай”, сръбският автор Милорад Павич отново шокира читателите си с новаторска идея в света на романите. Неговият последен труд, озаглавен „Вътрешната страна на вятъра”, представлява роман-клепсидра. Той започва по два начина, а финалът му е разположен в средата и трябва да бъде прочетен поне веднъж и половина. В основата на сюжета стои старата гръцка митология за обреченото чувство между красивата тракийска жрица Херо и младия Леандър. В творбата на Павич обаче Херо е представена чрез студентката по химия Херонея Букур от ХХ век, докато Леандър се въплъти в строителния майстор Радача Чихорич от XVII-XVIII век. Подобно на легендата, така и тук тяхното желание да съчетаят съдбите си остава неосъществено – във фолклора водите ги разделят, а в романа – времевият интервал от няколко века. Независимо от това те се срещат в централната част на книгата именно при смъртта си.