Сред злачни пасбища

Разтърсена от самоубийството на своя баща, Тарюн се завръща в Несков и заема неговото място. Вътрешната й борба между чувството на вина за неволното му заминаване и тежестта на наследството я задушава. Обсебващата отговорност, призивът на кръвта и новоразцъфтелите корени на семейството сякаш я обгръщат. Чичовците й планират бъдещето си, но централна фигура остава тя - нейното присъствие до суровия фиорд...
Това е финалът на съвременната скандинавска сага. Нишките в сюжета са ярки – дори когато липсват цветове. Те непрекъснато се разминават, движейки се под влиянието на собствената си различност или бивайки прогонени поради нея; помежду им съществуват неизмерими празни пространства... Дали изобщо е възможно да бъдат вплетени в здравата тъкан, способна да устои на предизвикателствата на бъдещето?