Люди и положения

Борис Пастернак (1890—1960) е вторият руски писател след Бунин, удостоен с Нобелова награда за литература. Неговото творчество умело съчетава традициите на руската и световната класика с иновациите на литературния Серебрен век и авангарда. В неговите повести, изпълнени с автобиографични елементи, впечатлява необичайният ритъм на фразите му, които сякаш произлизат от поезията. Чрез статиите и бележките си относно поетите и работата на преводача той споделя своите естетически възгледи за изкуството и мястото на твореца в света и историята. Книгата съдържа също така драматични откъси, които разкриват още една страна от богатото творчество на Борис Пастернак.