Доктор Живаго

Романът е забранен в Съветския съюз от момента на написването си до 1988 г. поради критичния му характер. През 1958 г. получава Нобеловата награда за литература, но под натиска на властите авторът отказва да я приеме.

Създаден през 1955 г., той се публикува в Русия едва три десетилетия по-късно. Произведението разглежда революцията както в страната, така и у хората, темата за „битката с историята“, а също и любовните отношения – между Лара и Юрий, Тоня и Юрий, Лара и Паша; изразява любов към родината и идеала – необходимостта от неговото изграждане или отказа от него. Разглежда християнството като религия и начин на възприятие. Най-вече обаче това е роман за различния човек, който не успява да се впише в действителността – всеотдайният егоист, преданият прелюбодеец и прагматикът, отдаден на поезията.