Виж Арлекините!

„– Виж арлекините!
– Какви арлекини? Къде ги виждаш?
– Те са навсякъде. Огледай се. Дърветата са като арлекини, думите също. Обстоятелствата и обобщенията също могат да бъдат наречени арлекини. Сложи шегите и образите заедно – ще получиш трети арлекин. Хайде, по-живо! Създай света! Изгради реалността!"

Из книгата

Последният роман на Владимир Набоков (1899 - 1977), публикуван през 1974 г., има измамливо прозрачно звучене на автобиография: това е историята на Вадим Вадимович, руски писател, който в преддверието на старостта решава да преразгледа живота си – няколко брака, ранните творчески опити, щастливите моменти по Лазурния бряг с местната златна младеж, Париж и емигрантската общност, Америка и академичните среди, различни любови, успехи и разочарования; дори спомени от Ленинград през шестдесетте години с хотелските служителки... Поредица от случвания и картини които краткотрайно изпъкват със своя блясък преди пак да се скрият зад сцената като арлекини.

„Набоков пише проза така както трябва - с величие!“
Джон Ъпдайк

„Усещанията при Набоков са изключителни – толкова много цветове, сила и вдъхновение! По този начин той няма равен сред съвременната литература. Всеки прочит на Набоков представлява истинско обогатяващо преживяване за ума, въображението и естетиката. Ако литературата може да предложи нещо близко до чистото чувствено удоволствие, то това става чрез прозата на Владимир Набоков.“
Мартин Еймис