Покана за екзекуция

Романът „Покана за екзекуция“ е публикуван през 1938 г. и бива оценен като важна творба, благодарение на иновативния си стил и алегоричната си същност. Критиците намират аналогии с произведенията на Кафка и Гогол. В действителност обаче, романът носи типичното творчество на Набоков, представлявайки един от най-силните и зрели негови текстове от берлинския период, който подготвя почвата за следващите му произведения.

В последните двадесет дни от живота на Цинцинат той се оказва жертва на свят, в който не принадлежи; обвинен е в ужасното престъпление – „непрозрачност“, и очаква смъртната присъда в странна сюрреалистична крепост. Спомени от миналото му изплуват в хаос, а комични фигури от близкото му обкръжение внезапно нахлуват в мислите му. Реалността се преплита с фантастиката и абсурда; сатиричният тон прелива към трагикомедия. Обществото изглежда изкривено като отражение в деформирано огледало, докато сенките на сталинизма преминават между редовете. Пластовете – психологически, философски и екзистенциални – се натрупват един върху друг. И когато настъпи загадъчният ден преди палачът да доведе до край делото си, Цинцинат успява да избяга, тръгвайки "по меката смет сред праха" към място където са "подобните нему". Може би така потвърджава идеята - ако перифразираме Сартр - че „затворът са другите“.