The Sun is also a Star

Наташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата, не в предназначението или мечтите, които никога няма да се сбъднат. Определено не съм от онези момичета, които срещат симпатично момче на оживена улица в Ню Йорк и се влюбват. Особено когато семейството ми е само на дванадесет часа разстояние от депортация към Ямайка. Влюбването ми в него определено няма да бъде част от моята история.

Даниел: Винаги съм бил добрият син и отличният ученик, опитвайки се да оправдая високите очаквания на родителите си. Никога не съм бил поет или мечтател. Но щом я видя, забравям всичко това. Нещо у Наташа ме кара да мисля, че съдбата има нещо много по-вълнуващо за нас двамата.

Вселената: Всеки момент от живота ни ни е довел до този единствен миг. Пред нас лежат милион бъдеща възможности. Кое ще стане реалност?