Борхес и другите - там

Отец Николай има отвращение към света и неговата естетика: дори когато става въпрос за критичен реализъм (колко наистина може да бъде критичен един реализъм?). Той поддържа дистанция както от безвкусната мистика, така и от неосъществената литература и непълноценния живот. Също така се опитва да избягва всякакви делирии и крайни есхатологии, готов е да се бори с тях дори с помощта на една гореща шкембе чорба.

В противоречие на общоприетите схващания, Николай Петков вярва, че животът следва примера на литературата, а хората черпят съществуването си от историите си. Професията му го свързва с тези разкази: „Както трахеята пропуска въздуха, така свещеникът трябва да пусне историите – нека те преминават през него.“

Николай не проявява желание за бързане. Той носи спокойствие, което впрочем предизвиква неспокойство у другите. Възползвайки се от привилегията си като селски поп, той успява по такъв начин да преобразува всяка история в нова история. Отрича се спонтанно да прилага „ефекта на забавяне още от Омир“. Прозата му не впечатлява веднага; тя не е агресивна или натрапчива. Вместо това представлява плавен и изкушаващ подход.

Георги Каприев