Трактати

Между 1891 и 1907 година Андре Жид създава редица произведения, които той нарича Трактати, въпреки че те съдържат елементи от различни литературни жанрове. В тях той представя своите възгледи за изкуството в контекста на постсимволистичната естетика (например в "Трактат за Нарцис" - Теория на символа), размишлява върху преходността на желанията (в "Любовният опит, или трактат за напразното желание"), предлага история за загубената вяра в думите, които без истинност превръщат говорещия в измамник ("Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк"). Освен това разглежда три типа морал: добродетелния и жертвоготовния; уважението към върховния интерес на родината; честността и почтеността ("Филоктет, или трактат за трите вида нравственост"). Рисува портрет на богат властелин, който желае да притежава всичко дори чуждата бедност ("Вирсавия"), а в "Завръщането на блудния син" използва библейската притча с цел да направи разлика между поражението и покаянието.