Тезей (притча)

Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях, са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което оставя като наследство на идните поколения.

"Така става с героите. Делото им пребъдва и подето от поезията и изкуствата, се превръща в траен символ. Затова Орион ловецът все още преследва сред обраслите с асфодели елисейски полета зверовете, които е убил приживе, а на небето присъства с препаската си под формата на съзвездие. Затова Тантал си остава вечно жаден, а Сизиф неспирно търкаля към недостижимия връх постоянно връщащия се назад тежък камък, обзет от грижите, които са го измъчвали, докато е бил цар на Коринт. Защото знай, че в подземното царство няма друго наказание, освен постоянно да започваш отначало делото, което не си завършил приживе."
Из книгата