Тезей (притча)

"Тезей" (1946) представлява една от по-късните творби на Андре Жид. Тази притча, резултат от повече от двадесет години размишления, служи като своеобразно литературно и философско наследство на автора. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния персонаж се крие друг сюжет - този за етапите в човешкия живот и самопознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Създадох своя полис, завърших делото си, живях", са също така равносметка на самия писател. По този начин Тезей става митът, който Жид избира да изрази заключителната идея до която достига: че човешкото Аз постига своето окончателно значение чрез това, което оставя като наследство за бъдещите поколения.

"Така става с героите. Наративът им продължава да съществува и чрез поезията и изкуствата се трансформира в вечен символ. Затова Орион ловецът все още преследва зверовете сред обраслите с асфодели елисейски полета – жертви на неговата предишна дейност; а небето го представя със звезден образ под формата на съзвездие. Същевременно Тантал остава вечно жаден, а Сизиф неуморно търкаля тежкия камък към недостижимия връх – постоянно принуден да започне наново трудността, която не е успял да завърши приживе."