Венера и Адонис

Поемата на Уилям Шекспир (1564 - 1616) описва неразделната любов на Венера, богинята на любовта и красотата, към младия и божествено красив Адонис. Той е защитен от стрелите на Купидон, но не и от зъбите на глигана, в който вероятно се е превърнал ревнивият войн Марс.

В творението има множество сълзи, но те не предизвикват жалост; присъства страст и еротика, без да бъде вулгарно. Сравненията и метафорите са изобилни, но стилът остава лек. Това се дължи на дарбата на Аполон, която позволява на Барда от Стратфорд да вдъхновява всичко до което стигне неговото перо. Затова четиристотин години след кончината му стиховете му продължават да пленяват ценителите на красивото слово.