Моят подслон и моята буря

Арундати Рой, известната авторка на „Богът на дребните неща“ (печелила „Букър“ през 1997 г.) и „Министерството на върховното щастие“, се насочва към жанра на мемоарите. Тя желае да изрази най-дълбоките си чувства чрез силна проза и да опише сложните отношения с майка си – Мери Рой, която е умна, обаятелна и непоколебима мечтателка. Тази жена управлява живота си с твърда ръка и оказва влияние както върху личния път на Арундати, така и върху нейното писателско развитие.

След смъртта й през септември 2022 година, Арундати изпитва смесени чувства от загубата – болка и объркване относно преживяването й. В резултат тя решава да напише тази книга с цел да осмисли връзката със своята майка, от която се отделя едва в ранна възраст от 18 години; не защото я ненавижда, а за да може по-нататък да продължи любовта си към нея.

Така започват тези мемоари - частична биография и частична автобиография за момичето от Керала, Индия, което е било възпитавано само от майка си и впоследствие става една от най-влиятелните съвременни писателки. В книгата читателите ще намерят дълбочина и лиризъм подобно на романите й, както и политическите теми и интимността в есетата ?. Това е ода за свободата, трудната любов и предизвикателствата по пътя към признание.

Книгата е сред десетте най-добри произведения за 2025 г., според списание „Ню Йорк Таймс“.