*Феродо

Извадих една история от предишната си творба „Влюбени разкази", тъй като оставаше незавършена - главният герой не понесе заслуженото наказание и не изпълни съдбовната чаша с отрова, която сам си приготви. В тази повествование бохеми споделят свои спомени в очарователната кръчма „Под липите". Колкото повече ракия се лее в разказите, толкова по-богати стават детайлите; всеки нов разказ обогатява предходния. Как да знаем, че доносник е докладвал всичко, включително и онези уникални моменти, които само въображението може да сътвори?
Ние, пострадалите, ще му наложим наказание чрез тази книга. Надявам се и тези доносници, които по известни или неизвестни пътища навлизат в нашия живот, да получат възмездие. Те просто седят в душите ни и пишат своите смъртоносни репортажи.
Димитър Шумналиев