*Феродо

Извадих една история от предишната си книга „Влюбени разкази", защото остана незавършена - героят не понесе последствията и не изпразни чашата с отрова, която сам си наля. В този разказ бохеми споделят различни спомени в очарователната кръчма „Под липите". Колкото повече ракия се лее, толкова по-богати стават детайлите; всеки нов разказ добавя красота на предишния. Как можем да знаем, че доносник е информирал за всичко, дори и за онези изумителни моменти, които само въображението може да сътвори? Ние, пострадалите, решаваме да го накажем с тази книга. Надявам се възмездие да получат и тези доносници, които тайно или явно навлизат в нашия живот. Те просто стоят в душите ни и пишат своите смъртоносни репортажи. Димитър Шумналиев