Изповедите на младия романист

Умберто Еко публикува дебютния си роман "Името на розата" през 1980 година, когато е почти на петдесет години. В своите „изповеди“, докато приближава осемдесетте, авторът поглежда назад към дългия си опит като теоретик и по-новите си литературни произведения, разглеждайки плодовете от тяхното взаимодействие. Той първо анализира границата между художественото и нехудожественото – преминавайки игриво и сериозно по тази линия с изключителна бистрота. Убеден е, че качествената есейистика се пише подобно на криминален роман, а добрият романист създава детайлни светове чрез наблюдение и проучване. Разкривайки ни своя творчески подход, Еко споделя как е изграждал художествени вселени – започвал е с определени образи, избирал е времеви периоди и места, както и гласове за разказа; той съчинявал истории, които да привлекат интереса както на образованите читатели, така и на широката публика.