За литературата. Есета

Този сборник включва текстове, предназначени за сравнително широка аудитория и разглеждащи функциите на литературата. Темите обхващат автори, с които Еко се е занимавал дълго време, като Джойс и Борхес, но също така Аристотел и Данте. Освен това се анализира влиянието на различни литературни произведения върху историческите събития, както и типичните проблеми в разказването - например вербалното изобразяване на пространството, интертекстуалната ирония и природата на възможните фикционални светове. Разглеждат се ключови концепции като символа и стила.

В някои от есетата си, особено в последното – „Как пиша”, Еко използва собственото си творчество като пример за размисъл. Дори когато не говори пряко за себе си, той осветлява своите литературни техники. Тези писания са случайни по своя характер, но те разкриват множество интереси и показват постоянното му връщане към основните източници на вдъхновение. В текста си Еко дори когато обсъжда темите на семиотиката в литературата, развива свои идеи без да прибягва до сложен жаргон; идеите произтичат от завладяваща колекция от конкретни примери.