Зад вратата на залеза

Ако искате да ми повярвате, докато четях тези стихове на глас, чувството ме завладя и гласът ми трепереше. Новата книга на Антоанета Николова е подобна на нея – великолепна, нежна и естествено вдъхновяваща, пронизваща с чистотата и достъпността си. В произведенията й се усеща светла тъга, споделеност в лилави нюанси, добродушие и почтителност към неизказаните чувства; тук присъстват детска наивност, приказно настроение и изискан стил. Тази поезия носи носталгия за бягството от себе си и връщането обратно у дома – градска меланхолия, която не подхожда на всеки.

В стихотворенията си Антоанета Николова понякога изглежда като същество с дълбок смисъл, а друг път напомня за крехкост или недостигане до количествени стандарти. Значимо е обаче това: в нейната поезия Бог говори не само чрез ангелите Си; тя сама води тихо сражение срещу злото. Дори най-недовършеното стихотворение в книгата ѝ притежава повече съвършенство от многословното изразяване. Но какво може да направи Антоанета? Тя просто принадлежи към друга духовна сфера - нова раса зад хоризонта на добротата и съпричастието!

Румен Леонидов