Дишане. Поезия

Ключът е в твоите ръце, но домът се преобразява в кораб и отплава. Стените леко се колебаят, сякаш за миг задържат присъствието си, след което изчезват.

От дълбочината на натрупаните книги избухват тежки и мрачни сънища. Те са студени и безмилостни като липсата. Вътре океанът започва да бушува, залитайки раменете ти и брадичката, косата ти и разтворените длани. Последното "обичам те" се извива като звънче от счупена камбана. Светът остава замръзнал в своето абсурдно състояние; мъглата и дъждът водят до лишеи, а някой надзирава през душата ти.