Текила на разсъмване

Беше спокойна сутрин, свежа и с леко хладно усещане – есента все още внимателно навлизаше, за да не изплаши лятото. В този град лятото обикновено остава най-дълго – понякога дори до края на октомври. Погледнах към морето – то беше гладко и блестящо, в цвят на тъмен метал – „хеви“ метал. На изток хоризонтът се мъчеше да запали кибрит; всяка минута изгревът щеше да избухне и слънцето ще покаже уморен поглед. С това око сме се срещали многократно през годините – не с текила, а с бутилка бира на Окото. Ах, колко много бира е изразходвана оттогава... Повече бирена пяна отколкото настоящата морска пяна тук при прибоя.