Когато бях армейски генерал

Признавам открито: никога не съм бил армейски генерал.

Започнах своя път в казармената йерархия като школник и достигнах до статуса на “фазан”. В раницата си нямаше маршалски жезъл, а единствено смяна бельо. Също така носех със себе си голямото разочарование от времето, което бях принуден да губя в една безсмислена и дълга игра на войници – понякога смешна, но често и ужасяваща. Бих искал да нарека тази книга “В търсене на изгубеното време”, ако вече нямаше такова заглавие от много по-значим автор. Изгубено време, защото против волята ми прекарах две години и три месеца в униформа - период от живота ми, който е единствен засега; друг не се предвижда. Две години и три месеца похабени в социалистическата казарма – кой може да ми ги върне? Няма възможност за компенсация за годините ни насилствено прекарани под пагон.

Една от най-съществените промени в нашия живот е освобождаването от задължителната военна служба, наред с правото да пишем свободно и възможността да пътуваме където пожелаем. Но напоследък все повече хора призовават за връщането ѝ. Освен политиците "професионални патриоти", дори млади момчета и момичета споделят мнения във форумите с желание за задължителна военна служба. На тях бих препоръчал настоятелно да прочетат книгата за добрия войник Швейк – моят верен другар както в казармата, така и извън нея.

Четенето на “Когато бях армейски генерал” не е задължително; обаче би могло да бъде полезно особено за тези, които не са имали опит с маршируването под знамето на социализма, но желаят да научат повече по темата.

Михаил Вешим