Блага Димитрова.Събрани творби Т.7: Осъдени на любов. Подземно небе

Пътувах от много далеч - от един край на небето до другия. В една тъмна вечер преминах през прага, който разделя света от войната. Бях готова да погледна в сълзите – сякаш в сух кладенец – и да срещна очи, изпълнени със смърт. Когато настъпи зората като нар, една изморена жена ми се усмихна, а аз бях чужденка. Чрез тази усмивка осъзнах твоята скръб, нежност и сила - изстрадалият Виетнам. Заради такава усмивка извървях пътя от единия край на живота до другия. Ханой, 14 септември 1966 г.